Искам да споделя с вас една информация, която за мен е напълно естествена и логична, но в контактите си с хората разбрах, че тя е много невероятна и нова за повечето. Става въпрос за проблемите със зрението, от които страдат много хора в наше време.
Смята се, че това се дължи на прекаленото използване на компютър, на гледането на телевизия, на умората в очите. Това е до известна степен така, но се замислете колко хора са подложени на същото като вас влияние на заобикалящата среда, но нямат очила или са с много нисък диоптер. Какво ще кажете за децата?
Тук пак говорим за двата типа болест – тези с които се раждаме и наричаме кармичнии тези, които придобиваме в живота си. В тази статия ще обърнем внимние на втория тип и ще проследим откъде идват неразположенията.
Възприемете тази информация като една допълнителна гледна точка, която може както да приемете, така и да отхвърлите. Целта й е да ви накара да се замислите дали в написаното има доза истина за самите вас.
Късогледство:
Неслучайно се нарича така. Това означава, че човек вижда само на близо, а всичко в далечината му е размазано и не може добре да го види. Когато имаме късогледство при малки деца и млади хора, винаги има обезпкояващ фактор в семейната среда. По една или друга причина тези деца не могат да видят бъдещето, то за тях е страшно, така им е представено от родителите, от хората, които се грижат за тях. Затова те се страхуват да го видят, мътно им е, опасяват се от него, не знаят как да си направят дългосрочен план, защото в далечината виждат само мъгла. Колкото по-силно е късогледството, толкова по-голям е страха от живота и от бъдещето.
Пример: Момче развива силно късогледство в годините на пубертета. Има много властна майка, която се опитва да наложи личния си модел, който се не възприема от момчето. Бъдещето е представено като заплаха, като пълна липса на сигурност и задължително се подчертава идеята за криза и се наслагва страх.
Бъдещето за това момче е все по-неясно. От една страна то не си се представя изпълняващо майчиния модел, от друга страна майката насажда само страхове. Тези страхове се засилват с всяка една година. Диоптрите на това момче се вдигат постоянно, независимо, че се взимат мерки късогледството да бъде овладяно. Късогледството се нормализира и започва да намалява едва след като момчето се премества в друг град и започва да гради само бъдещето си, а то за него става все по-ясно.
Далекогледство:
Това е точно обратния механизъм. Човек вижда на далече, но на близо всичко му се размазва и се нуждае от очила. Бъдещето е много по-ясно от настоящето. Това са хора тип мечтатели – „след 10 години ще съм добре, всичко ще се оправи, независимо, че сега съм зле”. За тези хора обикновено настоящето е много неприятно или поне така им е показано от близките, от родителите или от хората, с които живеят. Настоящето е заплашително, лошо, не дава шанс за израстване, за развитие. За сметка на това се очаква щастливото бъдеще, което ще донесе желаните положителни моменти.
Пример: Пак ще дадем пример с майка, защото именно образът на майката най-често се свързва с опасенията що се отнася до детето. Майката смята, че животът й в момента е мъка, не може да се справи с него, тя е самотна майка и сама се грижи за дъщеря си.
Всеки момент от ежедневието е неприятен и с нетъпрение се чака бъдещето, в което двете с дъщеря й ще се измъкнат в чужбина и ще си оправят живота. Детето знае от майка си, че трябва да учи езици, че трябва да се готви да живее много далече и чак като порасне ще е много щастливо. Дъщерята гледа много на далече както в бъдещето, така и в пространството, защото майката така я е научила. Настоящето, това, което се случва тук и сега е много неприятно и не трябва да му се обръща внимание, затова и детето не може да го види – то не вижда на близо.
Астигматизъм:
Това е дефект на оптическа система или на човешкото око, вид аберация, при която се получава неясен образ поради липса на правилно фокусиране. Какво означава това? Много често астигматиизмът е напълно независим от късогледството и далекогледството. Може да го имате само него, но той създава сам по себе си много проблеми.
Накратко – това е изкривен образ, недобро възприемане на реалността. Обикновено се случва когато родителят има една представа за детето, а то има друга за себе си. Представите не могат да се съвместят и постепенно детето започва да възприема света по един изкривен начин. Обикновено това са хора, които се смятат за прави, когато не са и смятат, че грешат, когато са прави. Трудно им е да имат една реална представа за себе си, защото възприемат света под различен ъгъл.
Пример: Тук можем да дадем вече пример с баща и син. Бащата, с неизживяно детство и относително неуспешен живот, мечтае сина му да е невероятен футболист. Синът обаче иска да е художник. Бащата в нито един момент не иска да чуе какво иска сина му, за сметка на това постоянно се хвали какъв футболист ще направи от сина си и самата идея това да се случи го кара да се изпълва с гордост.
Синът, виждайки, че получава много положително внимание от баща си, започва да тренира фитбол и става относително добър в това. Постоянно се опитва да рисува, но не му остава време. Така става добър футболист, но никакъв художник, а именно пътят му е да рисува.
Така синът започва да се възприема по един странен начин и да се гордее с нещата, с които се гордее бащата, без обаче много да ги разбира и оценява. Синът има много силен астигматизъм и на моменти има световъртеж, защото постоянно губи центъра си.
Какво остана – кривогледството? То обаче се отнася до тази част, която наричаме кармични болести, защото обикновено то е вродено, има и наследствен елемент. Тук вече говорим за родова карма. Затова и тази тема ще разгледаме допълнително, защото дори и да я обясним, не можем да дадем решение както при другите три случая.
