Връзката между двата свята – физическия и духовния се случва всеки ден, дори без да си даваме сметка. Това става посредством сънищата.
Сънищата
Това е моментът, в който душата си почива от тялото. Смята се, че всеки сън е една малка смърт, в която душата се отделя от тялото и го оставя да си почине, а тя влиза в контакт с другите светове и черпи оттам информация. Затова много често сънуваме починали близки, затова получаваме пророчески сънища, както и отговори на заплетени въпроси и ситуации.
Сънищата са способността да съзнанието ни да черпи информация от информационното поле докато спи. За всичко това има и много легенди и притчи като „утрото е по-мърдо от нощта, легни и се наспи”. Това е така, защото, когато имамте даден проблем, то подсъзнанието се опитва да го реши, но съзнанието му пречи. Когато обаче е будно, то ние много често си пречим с нашите страхове, опасения и мании и не можем да намерим решението, дори то да е пред очите ни. Затова когато заспим, ние много по-лесно виждаме ситуацията и стигаме до решението, защото тогава подсъзнението властва над съзнанието.
Това е и причината, поради която прекарваме една трета от времето си в сън, защото това е времето в което тялото си почива, а душата се зарежда.
Затова и контактът с мъртвите хора в сънищата ни се струва реален, защото той се осъщестява на базата на духовния контакт, а не на физическия.
Дежа вю
Феноменът „дежа-вю”( или вече видяно) е много популярен и всеки един от нас се е сблъсквал с него, без обаче да го разбира добре и без да си дава сметка каква важност има той. Реално това е индикацията, която ни показва, че сме в правилния път на живота.
Има теория, че душата много ясно знае какъв живот си е избрала. В езотериката се смята, че време няма – има само процеси и уроци, които трябва да се научат. Времето е земно понятие за да ни рамкира и да ни кара да сме в синхрон. „Дежа вю”-то е именно спомен от бъдещето. Нещо, което още не се е случило, но ние го помним,защото самите ние сме определили това да се случи в този живот и знаем, че трябва да преминем точно през този момент.
Това означава, че ние напомняме на самите себе си, че сме в правилния момент с правилните хора. Стигнали сме до точката, което сме си набелязали и трябва да се поздравим за това.
Краят е най-близо до началото
Винаги след края идва ново начало, независимо дали то е видимо за хората. Това, че един човек изчезва физически от живота ни не означава, че душата спира своето развитие и своя път. Затова е важно как сме живели. Смъртта може да е поредната стъпка по пътя на духовното ни израстване и момент на покой, а може и да е момент, изпълнен със съжаление за нереализираните мечти и живот.
Затова не се притеснявайте кога и как ще умрете, а живейте, така че да изпълвате живота си с хармония и с чувството, че сте цялостни и следвате пътя си успешно.
