Обикновено страховете на хората се простират докъдето са им знанията. Няма как да се плашиш от нещо, което не познаваш или не знаеш, че съществува. То може пак да ти действа, но ако не можеш да си го обясниш логично, то приемаш, че просто така се случва.
Истинският страх на хората обаче се свързва с промяната. Обществото е така устроено, че постоянно да се изисква сигурност и стабилност, които обаче трябва да дойдат отвън. За жалост това е моделът на дестабилизацията, защото няма как някой друг да те направи щастлив и стабилен, ако ти не носиш тези качества в себе си. Тук се включва и закона на отражението – няма как да отразиш нещо от външния свят, ако не го носиш в себе си.
Често ретроградният планети са свързани именно със страховете ни от промяната. Хората ги смятат за изтощителни и се плашат от тях, защото винаги променят ситуацията и ни карат да реагираме по различен начин. Това обаче е смисълът на живота. Както света се променя, така и ние трябва да се променя с него. Погледът назад е една красива носталгия, която обаче няма как да се върне, защото посоката е напред. Раздялата със старото обаче се корени във всички страхове.
Страхът от отговорност
Сатурн – 14 март – 2 август
Отговорността е само за достойните и зрели хора, а всъщност повечето не са такива. Много хора са спрели духовното и емоционалното си израстване в последния момент, в които са били обичани и ценени. При някои хора това е зряла възраст или няма такъв момент на спиране, при други хора може това дори да е на 8 годишна възраст.
За втората група хора отговорността е много страшна. С годините те порастват и трябва да поемат някаква отговорност, но не знаят как и обвиняват авторитетите, шефовете, родителите, държавата.
Истината е обаче, че те нямат това качество в себе си и им предстои да го възпитат. Липсата на отговорност се свързва с липсата на структура, на стабилност, на личен авторитет – като цяло една сложна ситуация.
Точно, когато Сатурн се обърне, ние виждаме, че темата за отговорността е много лична и често не сме доволни и съгласни с колективната отговорност. В такива моменти ние трябва да пораснем, да възпитаме себе си и да поемем отговорност към собствения ни живот.
