Сякаш по поръчка това лято Венера, планетата на любовта, се обърна в знака на любовта – този на Лъва. Всичко това даде много голяма актуалност на тази тема. Тези, които нямаха любов в живота се замислиха за причините за нейното отсъствие, тези, които имаха, се замислиха дали това е тяхната любов. По една друга линия Венера повдигна и темата за парите, която беше пак толкова актуална.
Много хора проявиха крайна нетърпение и решиха, че вече трябва да се оженят, защото им е време, защото те така се преценили, че им е време. Тук обаче се получава един сериозен конфликт между случването на универсалния ред и това, което обществото се опитва да наложи като приемливо. Пропуск се факта, че има хора на тази земя, които не са дошли да отработват урока наречен любов, както и този наречен партньорство. За тях ще поговорим сега.
Когато човек се роди, той много добре знае каква е мисията му в този живот. След това следва социализацията чрез възпитанието, което идва от родителите, учителите и обществото. Тогава се поставят и много задачи, социални приемливи, но често несъвместими с целите и нуждите на душата. Много хора започват, защото така им е вменено, лудешки да търсят приказната любов и да превръщат живота си в една голяма драма, без да знаят точно какво търсят.
Любовта като всяка друга сфера от живота изисква посвещение, извивка познания, умения, а много често и добър модел.
Ние не се раждаме еднакви, нито като опит, нито като познания, нито като еволюция на душата. Всеки е в собствения си път и следва собствените си уроци. Те често са свързани с редица трудности, които идват от семейството, от рода, от предците ни. Често нашата карма е част от общата карма и душата ни много ясно съзнава в кое семейство и род слиза и какви са уроците, които трябва да научи.
На тази база ние просто не влизаме в любовта с равен старт. Една силно травмираща семейна среда, самоубийство на родител, тежка психическа или физическа болест на родител, тежък развод, насилие в семейството, всичко това поставят тези хора на различен старт от тези хора, които са имали една любяща, приемаща и подкрепяща среда около себе си.
Защо казвам различен старт?Защото и тези с трудна семейна история имат шанс за щастие, но първо трябва да се преборят със семейния и родов модел, да се изчистят и след това да се осмелят да бъдат себе си. Това ще има отнеме повече време, а понякога и резултатите няма да са такива, каквито могат да бъдат при другите хора.
Любовта се характеризира от три астрологични знака най-вече. Това са знаците Лъв, Везни и Риби. Всеки един от тези знаци дава различен важен нюанс на любовта. Това е класическата любов, тази, за която се пее и тази, за която се пишат романи.
Лъвът носи в себе си идеята за любовта като творчество т.е. аз творя чувства на базата на собствената си душа. Любовта тук е силна, изпепеляваща, страстна, но го има и елемента на егоизма и на ограничението. Тази любов е много персонална, много страстна. Лъвът иска любовния си партньор само за себе си, както и иска цялото му внимание в замяна, на което може да му даде всичко. Това е поетичната любов.
За да има любов, трябва да има и партньорство. Тези две теми звучат много сходно, но реално са много различни. На Везната се дава идеята за партньорство. Везната е студена, пресметлива и преценяваща, винаги стремяща се да направи най-правилния избор, едновременно с това се стреми да е справедлива. Партньорството се поражда при съвместен живот, при общ бит и дом, при намиране на баланса след изпепеляващата любов. Затова и Везната е точно такава, каквато е и затова е чудесна.
В една истинска любов трябва да има и силен духовен контакт, както и идеята за безусловното отдаване. Това са нелогични процеси, защото се базират изцяло на емоциите. Тук любовта е философски разбрана, много дълбоко, разбира се идеята за жертвата в името на другия. Такава е любовта при Рибите. Тук много ясно се осъзнава идеята, че понякога трябва да пренебрегнеш егото си, за да бъде и другият щастлив. Тук няма логика, тук нещата се чувстват, защото любовта е чувство.
Когато говорим за чувства обаче, често има опасност да сме емоционално наранени и всичко това може да ни кара изобщо да не допускаме идеята за любовта в живота си, независимо колко ни харесва тя.
Тук се появява и анти модела на любовта. Ще до наречем „девешки”. В тази връзка всеки един от партньорите много логично знае защо е там и какво ще получи. Тази връзка не е на базата емоции и чувства, а на базата изгода и взаимопомощ. Трудността на тази връзка е, че колкото и сигурна и уговорена да е, то липсват емоциите и в един момент някой от партньорите може да реши да ги търси.
Това е любовта. Тя изисква познание, изисква справяне с егоизма. Няма двойка, там където има егоизъм. В любовта първо се дава, а после се очаква да се получи, в любовта има безусловност. И най-важното – ако не изпитвате любов към себе си, какво ще проектирате в партньора?
