Светът много силно се променя в наше време. Виртуалната реалност, в която живеем, всеки ден става все по-силна. Вече притежаваме безброй много възможности за общуване и комуникация с хора по цял свят в реално време. Това беше немислимо преди 20 години, когато сякаш живеехме в друго пространство, ограничаващо се само до това, което ни заобикаля в непосредствена близост.
Тогава обаче, дори и да бяхме лишени от модерните средства за общуване, имахте много повече жив контакт едни с други. Сега, когато разполагаме с неограничени възможности за общуване с всеки, нямаме никакво време за живи срещи. Всичко това се отразява по един нов начин на темите партньорство и любов.
И двете понятия могат да се изживеят напълно виртуално, без никога да е имало жива среща между хората. Понякога й не е необходима, защото уменията за жив контакт намаляват с увеличаване на уменията ни за общуване във виртуалното пространство.
Независимо какви са партньорството и любовта в наши дни, те си остават най-важните теми, които вълнуват всеки един от нас.
За много хора партньорство и любов са синоними и хората не са напълно наясно към кое от двете неща се стремят. Отговорът може да бъде емоционален и изкрещян: „към двете, към всичко”, защото материалната парадигма казва, че трябва да имаме всичко и то да е винаги ново. Дали обаче сте готови да платите цената и за двете?
Любовта е тази емоционална близост, която изграждаме чрез сърцето. Любовта е егоистична, лична, персонална, силна и страстна. В нея ние се чувстваме единствени и затова е егоистична- ние не искаме да я поделяме с никой друг, освен с партньора.
Любовта често се свързва и със страст и със секс, независимо че това не е задължително, защото сама по себе си чистата любов е чувство, а то не изисква физическа консумация. Затова можем да кажем, че сексът е следващата крачка, но не е и любовта.
Любовта изисква да обичаш себе си на първо място и да знаеш, че ти можеш да обичаш и да не се страхуваш да получаваш любов. На думи звучи много лесно, но за много хора това са непостижими неща. Да обичаш себе си може да бъде преведено по много начини, но като че ли най-синтезирания е – „да се чувстваш добре в кожата си.” Всеки може да обича, но не всеки знае как да комуникира любовта си, ако не е бил научен. За много хора, които са минали през тежка семейна среда, в която е липсвала безусловна любов, получаването на любов е невъзможно, защото се чувстват недостойни да бъдат обичани.
Любовта изисква да се свържеш със сърцето си и да действаш оттам. Ако го направи човек, то той няма как да сбърка.
Съвсем друга сфера е партньорството. То може и да съществува без любов. То може да бъде както лично, така и професионално. Това е пълната осъзнатост на човек, че по-добре да живее и действа с някой друг, отколкото сам. Това е логичен, не емоционален избор.
Партньорството предполага толерантност, предполага да се откажеш от егото си, за да бъде и партньора доволен. Търси се хармонията, търси се средния вариант. В това с любовта те много се отличават.
Има много партньори, които живеят без любов, просто защото така са избрали, а има и много любовници, които живеят без партньорство, защото така им е по-лесно.
Истинското умение е обаче, когато любовта прерасне в партньорство, защото това са две последователни стъпки. В първата ти си егоист, който иска да получава любов персонално и само за себе си, но втората стъпка те кара да се отвориш към другия, за да го накараш да се чувства добре с теб и да можеш да го задържиш в живота си.
Любовта е това, което изпитвам към теб, а партньорството е компромисите, които правя, за да съм с теб.
Както сами виждате това са две много различни сфери и това, че сте добри в едната, не означава, че сте добри в другата. Заслужава си обаче да се научите…
