Сънищата са една от най-важните теми в живота ни. Това се дължи на факта, че ние прекарване една трета от живота си в сън. Това обаче не е време, в което отсъстваме, както много хора мислят, това е време, в което е много ценно за нас, защото тогава ние живеем духовния си живот. То пак си е живот с напълно осъзнато присъствие.
Защо се случват сънищата?Защото ние сме духовни същества, които слизат на земята, за да трупат опит и то най-вече на базата на емоциите, които споделяме едни с други. Там, откъде идваме всичко е информация, мисли и хармония. Тук на земята ние можем да се срещнем с една нова реалност, която е много изтощителна, но и много зареждаща – това е реалността на емоциите.
Емоциите ни мотивират да живеем. Всеки се надява, че следващият ден ще е изпълнен с повече щастие и повече емоции. Трудните емоции обаче ни изтощават и в един момент започват истински да ни тежат. Трудните емоции са свързани със завистта, прекаления егоизъм, конкуренцията, емоционалното нараняване, измяната, изневярата, т.н.
Когато цял ден сме били потопени в емоции, ние имаме нужда да си починем от тях. Това става чрез съня. Сънят е една малка смърт. Той включва всички елемент на напускането на душата на тялото и пренасянето й в духовния свят. За някои хора обаче това е най-активното живеене. Тялото, тъй като е физическа структура, има нужда да си почива. То е нещо като аватар с трайност. Тази трайност се определя в изследванията като продължителност на живота. Тялото има нужда от почивка, душата няма.
Затова, когато напусне тялото нощем, душата продължава своя живот. Тогава се анализират емоциите, преживяванията. Влиза се в контакт с духовния свят, черпи се опит от там, който след това да бъде приложен в ежедневния живот.
Неслучайно много хора си блъскат главата над даден проблем, а в съня им се появява или починал близък, който им дава отговора, който търсят или те преживяват самата ситуация, в която се крие отговора.
Каква е разликата между съня и смъртта? Докато тялото спи, душата е свързана с него. Когато тялото почине, то връзката с душата се разрушава и тя завинаги напуска физическата си обвивка.
Този пример за тялото аватар се използва много умело във филми като „Аватар” и „Матрицата”. Реално тялото е превозното средство, което ни превежда през живота.
А животът ни е даден момент от съществуването на душата. Той е така конструиран да научим нещо в това тяло, нещо ценно за нас в духовен план и да се приберем. В този ред на мисли опитите за вечен живот и вечна младост да изключително грешни, когато са тълкувани през призмата на материята. Вечната младост не предполага надграждане на опита, а вечният живот съществува, но не в едно тяло.
Какви други състояния за равни на съня? Един от популярните методи в последно време е медитацията. Това е един съзнателен процес на почивка, в който успокояваме съзнанието си, изчистваме се от емоциите си и се опитваме да укротим душата си. Една дълбока медитация е напълно равна на сън. Това пак е момент на духовен контакт, който ние сме пожелали.
Другият важен момент е загубването на съзнание. Обикновено губим съзнание, когато имаме силна болка, която е физическа. Тогава душата се изключва, защото физическата болка може да се пренесе в емоционален план, а тогава ситуацията става много по-сложна и тежка за лечение. Губим съзнание и когато не можем да се справим с дадена ситуация и буквално абдикираме. Това може да е ситуация на голям шок или голяма радост.
С други думи ние съществуваме активно както във физическия, така и в духовния свят. Те са неделими. Всичко е въпрос на осъзнаване. Физическият свят може да бъде труден и болезнен, особено когато в него има много тежки емоции на базата на трудни взаимоотношения с близките ни.
Когато ни е тежко винаги можем да потърсим отговор в духовния ни свят. Често е необходимо просто да заявим едно ясно желание, че имаме нужда от помощ и да дефинираме тази помощ. След като направим това много често в съня ни, ще получим отговор как да намерим тази помощ и как да я достигнем.
В този ред на мисли не подценявайте тази една трета от живота ви, наречена сън, защото тя е също толкова важна както и другата.
