Слънцето навлезе в един от най-позитивните знаци на зодиака – този на Стрелеца. Това е един от сложните знаци, независимо че всичко при него изглежда лесно.
Откъде идва сложността? На Стрелецът му е даден един дълъг път, който трябва да извърви. Това е път на познание и мъдрост. Това е целта при всеки един Стрелец, но не всеки един представител на този знак успява да я постигне.
Стрелците носят в себе си много егоизъм и крайно инфантилно поведение. Носят едно детско его, което постоянно моли за лично внимание и има нужда да получава. Ако детето Стрелец получава достатъчно от родителите си и те го възпитат в това да умее да споделя, то може да се получи един много качествен човек.
Стрелците могат и да се самовъзпитават, защото имат нужда от познание, имат нужда да се развиват интелектуално. Ако детето ви Стрелец не иска да учи, това означава, че има някакъв сериозен проблем в семейната среда и вашето отношение към него и именно това трябва да се разгледа.
Когато Стрелецът се осмели да тръгне по пътя на познанието, то той може да се изгради като един много мъдър човек, който може да дава ценни съвети на другите и да бъде тази опора, от която те имат нужда.
Стрелецът винаги преследва щастието. Това е знакът на оптимизма и той носи сляпата вяра в бъдещето. Защо тогава има тъжни Стрелци? Това е и отговорът, който търсим в тази статия и той се крие в истината, че другата страна на щастието е именно тъгата.
Щастието обаче е едно сложно понятие. То е половината от едно цяло, точно както са ин и ян. Другата половина на щастието е тъгата. Без тъгата щастието не може да бъде разбрано. Без тъгата щастието е едно неистово понятие, което може от сладост да горчи, защото няма мярка. Самата загуба на мярка е много характерна за знака на Стрелеца и той често би губил себе си, ако се вторачва само в едната страна на истината. Все пак мечтата на всеки Стрелец е да бъде справедлив и обективен.
Много хора се борят срещу тъгата в живота си и не си позволяват да я изживеят. Тъгата дава този баланс, който не е необходим, за да оценим щастието. Неслучайно, когато човек плаче, след това му олеква и той изпитва много силен прилив на щастие.
Неслучайно и едни от най-смешните хора, които познаваме като артисти и клоуни заявяват, че в реалния живот са тъжни хора. Това е точно така, защото те познават много добре тъгата и затова могат да боравят добре и със щастието.
Много композитори, точно когато са най-тъжни, правят такива песни и композиции, които радват хората и им носят огромни количества щастие в живота.
В крайна сметка какъв е пътят към щастието, когато усещаме, че то липсва в живота ни. Пътят е през това да преживеем тъгата, да я изплачем, да я споделим, да я напишем на лист и да я изгорим. Борбата срещу тъгата е и борба срещу щастието.
Ако носите много тъга в себе си, то неминуемо носите и огромен потенциал за щастие. Те са частите от едно цяло, което винаги изисква познаването на едната страна, за да се опознае и другата.
Позволявайки на тъгата да мине през нас, да я отразим и да я приемем като част от живота ни, ние даваме и път на щастието. Представете си, че сте на една равнина и целостта- щастие- тъга е точно пред вас, но вие сте от тази страна, от която се вижда само тъгата. Това не означава, че няма щастие, а означава, че трябва малко да се поместите, за да видите и щастието. Щастието ни води към този детски, наивен и красив оптимизъм , свързан с бъдещето, който се символизира от знака на Стрелеца.
