Живеем в странни времена. Сякаш всичко това, което ни казват, че е правилно, реално е много грешно, а нарочно ни карат да следваме един път, който ни отдалечава от самите нас и от нашето собствено щастие.
Има един мисъл, която казва, че живеем в общество, в което се ценят позитивните норми и не се позволява нищо негативно. Ако се оплакваш, ти се слага етикет. Ако плачеш, пак ти се слага етикет. Ако проявяваш слабост, отново. Всеки един от тези етикети се свързва с принизяване на емоционалната страна от живота ни и подчертаване по един пресилен начин логичната и агресивна страна.
Тогава логично се появява въпросът – как да обичаш себе си, когато цяла страна от твоя характера седи непозната и отритната? Дълги години социалното приемане и идеята за щастие са се свързвали с това до каква степен успяваме да се впишем в социалните норми, които другите са определили за нас. Всяка една прогресивна мисъл и разлика от този модел е водела до агресия и до анатемосване, като след векове е била приета за норма. Всичко това води до една бавна еволюция, която понякога спира, в дадени моменти пък върви и назад.
Същото се случва със способността ни да познаваме себе си, защото това е единственият начин, по който ще можем да се прием и след това да се обичаме. Това е и целта на епохата на Водолея- да ни накара да проврем уникалната ни същност, да я приемем и да се гордеем с нея.
Какво става, ако не я приемем? Много често хората се отчайват, когато не могат да се впишат в една норма. За една среда за прекалено дебели, за друга прекалено грозни, за трета прекалено глупави. Съзнанието така е устроено, че дори всичко да ти е съвършено, ти ще се насочиш към едната черта, поради която не се вписваш и ще фокусираш над нея, като я определиш за най-големия проблем в живота ти. По този начин, обаче, блокираш голяма част от позитивния потенциал в себе си.
Хората често са прекалено слаби и не ориентирани и искат проблемът да не е в тях, за да могат да обвинят другите. Говорят за негативни намеси, за магии. В действителност голяма част от хората страдат от негативното си саморпограмиране, поради факта, че не се обичат. Това са всички хора, които са много весели и през смях казват – аз съм смотан; аз нали и без това за нищо не ставам; аз нали винаги попадам на неподходящи.
Другите се смеят, а подсъзнанието те слуша и изпълнява командите ти и никога не те разочарова – винаги ще ти покаже, че не ставаш и че другите не са подходящи. И така човек обрича себе си на нещастие.
Така той не може да развие егото си т.е. първата стъпка от зодиака, символизирана от знака на Овена и не може да се научи както да се цени, така и да цени другите и има проблеми с парите- стъпката символизирана от знака на Телеца. Така и всички следващи стъпки се провалят – умението да комуникираш, да чувстваш и да обичаш.
Какво е решението? Решението е да обичаш себе си. Тук много хора биха скочили и заявили не разбиращо, че няма да го направят, защото не са егоисти. Истината е, че тези които не могат да обичат себе си, не могат да обичат никой – това е само театър, но е и откровена истина, която ще видите, ако се загледате.
Затова първата стъпка на творческата енергия е да обичаш себе си, а след това, когато си разбрал какво значи това, да обичаш и другите. Да обичаш себе си не означава да си инфантилен егоист, страдащ за внимание, а да познаваш себе си, да се приемаш – както в негативната, така и в позитивната светлина на характера, а оттам и да се харесваш, да можеш да кажеш какво те прави щастлив и какво не те прави. Звучи толкова лесно, но за повечето хора е така трудно.
Ако обичта не присъства в сърцето, ако не я изпитваш първо към себе си, а това означава да се приемаш и да се чувстваш добре в кожата си, както и да имаш разбиране за позитивните и напрегнатите процеси в живота, то няма как да обичаш друг човек с неговата сложност, неговите процеси и неговия индивидуален път.
От къде започва любовта към себе си? От себепознанието. Именно астрологията може да е много полезна тук, затова възползвайте се от нейния неизчерпаем потенциал.
