Всеки има някаква представа за себе си. Понякога тя е много точно и отговаря на истинските способности и качества на човек, но понякога е много далечна. Обикновено тя е много далечна, когато сме били възпитавани от много силен, а често и авторитарен модел на родител или настойник, който ни е карал да гледаме в неговата посока, но не и в собствената. Тогава ние буквално не се познаваме и още по-лошо – често сме убедени, че мнението на този родител е крайната истина за нас и само по този начин ние можем да се щастливи.
Обикновено това е майката, защото това е човекът, с който сме най-силно свързани емоционално и информацията между нас протича по много чист и директен начин.
Когато майката не е доволна от себе си и се опитва да компенсира живота си с децата си, то тогава се дава един много голям и обективно чужд товар на децата, които много им тежи, но им е обяснено, че ако го носят от точка А до точка Б това ще ги направи много щастливи. Стигайки до точка Б, те обаче не откриват никакво щастие.
Вървенето от точка А до точка Б, обаче, им е отнело много голямо количество жизнена енергия, емоции, надежди и умение да познават себе си и посоката на живота си, която лично би ги направила щастлива. В този момент тези хора напълно губят представа кои са всъщност и какво ги прави щастливи. Това откритие може да се случи на всяка една възраст, но колкото по-голяма е тя, толкова по-трудно човек може да се върне в собствения си път.
Символът на собственият път е зодиакалния ни знак. Той ни показва каква е посоката, която сме поели и какво трябва да постигнем, за да сме щастливи. Ние се раждаме с това познание, но често в началото на живота ни, ние имаме познание само за базисните характеристики на зодиакалния ни знак и добре познаваме негативната му страна, а с времето се научаваме как да го развиваме и да използваме и позитивите му. Това пак много зависи от родителите – има родители, които разбират децата си и ги подкрепят, има и родители, които не разбират децата си, често и не ги харесват като личности и тогава много активно се опитват да наложат модела си над собствените си деца.
Защо го правят? Защото детето е най-висшето проявление на егоизъма и всеки родител иска да се гордее с детето си и дам у се радва, а това често става на базата на степента, до която детето отразява своя родител. Често виждаме умилени бащи, които обожават синовете си, защото приличали на тях – едно към едно. Виждаме и майки, който проектират живота си над дъщерите си и така се чувстват не сами, не отхвърлени и в заедност по отношение на личностните си проблеми.
Ако децата имат прекалено различен живот от този на родителите, това е много голяма болка за родителите, принизяване на авторитета им, както и едно голямо съмнение в собствените си умения от страна на родителите. А всичко това много боли и много наранява егото.
В този ред на мисли, за да развием собственото си его, ние трябва да се преборим с това на родителите си.
Ако това не се случи, то имаме едни много нещастни индивиди, които преследват вятърни мелници и не знаят какво да правят с живота си. Имаме жени с класическа женска енергия, които говорят за кариера и казват, че по-важно за тях няма, докато душата им носи познанията за грижата и идеята за семейното щастие. Имаме творчески настроени мъже, които имат силна интуиция и артистични заложби, но едновременно с това се опитват да се впишат в сухата и неразбираема за тях рамка на правото.
При тези хора се създава едно чувство на неудачност и едно усещане, че никога не са на мястото си и за нищо не ги бива. Това се дължи на факта, че каквото и да постигнат, то не ги радва и те се наричат себе си апатични.
И това е нормално – те са апатични към това, което не е тяхно, това, което не приемат за свое. Често тези хора имат нужда само от две неща – някой да ги приеме каквито са и да им покаже, че ги обича. Този някой някога е трябвало да бъде майката, след това бащата. Явно не се е получило и оттам се следва една нишка на живот, която води само към лично нещастие. Тя не съдържа идеята за личното щастие и бидейки на този път, то никога няма да бъде постигнато.
Всичко това не прави тези хора провалени, а ги прави объркани. Объркването се оправя с оправя с образование по темата. Човек не трябва да се срамува да признае, че не знае и иска да се научи. Докато сме живи ние се учим, но никога няма да се научим, ако отхвърляме тази си нужда.
В този ред на мисли всяка една група зодиакални знаци има своя общ път и трябва да мине през сходни изпитания.
За огнените знаци е много трудно да приемат, че в този живот трябва да са самостоятелни и че всяка една проява на зависимост от другите е вредна за тях. Дори негативните неща, които се случват в живота им и ги тласкат към самостоятелност са много ценни.
За водните знаци е много трудно да приемат, че животът им се базира на познаването и отработването на собствените им емоции. Често тези хора се правят на не емоционални, задържат всичко в себе си, правят се на весели, а реално всичко това, което се задържали в себе си се вижда на тонуса им и начина, по който изглеждат.
За земните знаци е много трудно да приемат, че трябва да са заземени. Това означава да са практични, да ценят здравето си, парите и най-вече личните си качества. Ако произхождат от бедно и не качествено семейство, те сякаш губят собствената си оценка в света и живеят в материална и емоционална бедност.
За въздушните знаци е много трудно да приемат, че са отразителни т.е. да са толкова зависи от другата среда и тяхното его да се влияе толкова силно от това на другите. Това им умение, обаче ги прави компромисни и много добри медиатори във всяка една ситуация.
Точно по тази начин човек развива позитивното в себе си – когато разбере много добре какъв е, каква е целта му и бъде в мир с трудната страна от себе си. Без нея няма как да развие и позитивната, защото те са свързани.
