Толкова лесно е да се попита и толкова трудно е да се отговори на този въпрос. След като се запознахме с ролята на майката и на бащата в живота ни, сега остава да разберем и до каква степен разбираме и отработваме мъжката и женската енергия в живота ни.
Живеем в общество, в което мъжките принципи са изведени на преден план. Постоянно говорим за бизнес, за секс, за сделки, за пари, за коли, за луксозни имоти. Идентификацията с тези понятия дава сила, липсата им дава слабост. Такова е мъжкото общество – конкурентно, егоистично и насочено към лична изгода – както физическа, така и материална, така и емоционална. Поне такова се опитват да ни го представят чрез филми, реклами, предавания, в които се говори за модел на живота.
От друга страна ние растем в една изключително феминизирана среда. Отглеждани сме от баби и майки, бащата често отсъства или е прекалено зает да осигурява прехраната и няма време за контакт с децата си. След това е училището отново детето е поверено на грижата на жени, академичната среда е сходна.
В един момент от това дете, потопено в женската енергия, се налага да се изправи в обществото, изпълнено с мъжки принципи, готова за конкуренция и постигаме на изключителни социални успехи.
Мъжката енергия, обаче, някак си остава скрита, непозната, не разбрана. Детето не знае как да я разпознае в себе си като качество и да я изрази по позитивен начин.
Разбира се, в социален план се дава една дефиниция на мъжката енергия в трудните й аспекти – тези на конкуренцията, на егото и на личното израстване на всяка цена.
Мъжката енергия има и позитивни измерения. Тя се свързва с грижата и тогава тя дава добри лекари, свързва се със справедливостта и дава добри адвокати, свързва се със закрилата – затова винаги говорим за баща на нацията, за татковина. Свързва се с това да се чувстваш приет, да получиш одобрение и така да се изградиш като силен и качествен човек, който е сигурен във възможностите си. Разбира се, за да се случи всичко това, човек е добре да има добра връзка с баща си.
За сметка на това се получават няколко трудни сценария. Жените често пазят децата от бащите си и от опитността, с която те биха ги дарили. Често и мъжете абдикират сами от незнание и страх. Да, майката е най-важният родител до седмата година на детето, но тя не трябва да обсебва детето с вниманието си и е добре да му позволява да опознава и света чрез баща си. Все пак майката ИЗБИРА бащата, след това помага и за осъществяването на връзката между баща и дете. Да, бащата може да е строг, да е изискващ и да не приема безусловно, но той учи на други ценности. Не е добре детето да бъде държано в страни от баща си независимо дали става въпрос за страховете на майката или за нейния егоизъм и опасния да не бъде обичана по-малко. Абдикацията на самият баща също е толкова страшна за детето и му дава картбланш, че можеш да се откажеш да си смел, силен и достоен.
Децата, държани на страна от баща си, изпитват страх от мъжката енергия във всички й проявления. Те са не конкурентни, те нямат социални успехи и нямат силата да защитят себе си. Те се намират в едно нереално пространство, в което очакват мама да се върне и да ги приеме отново, безусловно, такива каквито са, без да се налага да се променят. Това са много уплашени хора, които крият една незряла емоционалност в себе си и не знаят какво да правят с нея. Често са много самотни и неразбрани от другите.
Има и друг сценарий. Бащината роля да е била свързана с побой, с унижения, с представяне на грозната страна на мъжкото. При този сценарий момчето или отказва да бъде мъж или се превръща в агресор като баща си. При този сценарий момичето често се отказва от контакт с мъжкото, защото то я плаши. Тя никога не се доверява на мъжете или в редките случай, в които го прави, си доказва на себе си, че мъжката енергия я отхвърля и наранява.
Има и още едно сложно последствие – тези хора имат погрешна представа за агресията. Тя я мразят, но едновременно с това винаги са супер агресивни към себе си. Те са царе на пасивната агресия, но рядко си дават сметка. С други думи те могат толкова много да те дразнят и да те обиждат без да викат и да се карат, колкото ако бяха открито агресивни. Те често не разбират това и обвиняват другите са агресивни спрямо тях.
Тъжното е, че малко мъже знаят как да възпитават – първо, защото не знаят как и седят на страна от процеса и второ, защото нямат добра връзка със собствената си мъжка енергия, а това ги блокира особено силно, когато имат син и трябва да са му модел.
В заключение бих казал, че мъжката енергия е много страшна, особено ако не се познава и се интерпретира само от негативната й страна. Да се страхуваш от мъжката енергия означава да се страхуваш от себе си и за себе си. За себе си, защото се чувстваш малък, слаб и уязвим и от себе си, защото всеки един от нас носи мъжката енергия в себе си.
Разбирането и приемането на мъжката енергия е поредния процес на личностно израстване и на социализация, който не е лесен, но пък е задължителен за всеки един човек.
