В последните години изкуството започва да повдига завесата над сериозни езотерични въпроси. Прави го, защото знае, че хората приемат това повече за фантазия, отколкото за истина. По този начин, по един детски и цветен начин, хората, все пак, са информирани за реалност, за която дори не подозират. Тази реалност показва как протича енергията и то по начин, с които не ни запознават в училище.
След като гледах филма на Тим Бъртън „Домът на мис Перегрин за чудати деца” и ситните, които казва, както и начина, по който те не се разбират, реших да дам малко светлина над въпроса.
В този дом децата живеят в рамките на само един ден, защото мис Перегрин прави всеки ден времева примка и този ден започва отново. Това се случва, защото тя се опитва да ги предпази от злото, което дебне. Когато обаче те са затворени в сигурното случване на този един ден, те са в безопасност. Проблемът е, че всички живеят много отегчени и тъжни, защото във всеки един ден всичко се повтаря по минути.
И така- времевата примка е създадена за защита, но реално тя прави хората нещастни, защото ги лишава от естественото случване в живота. Във времевата примка злото е изолирано, но с него и щастието.
Филмът свършва и хората излизат от салона – разбрали или не разбрали видяното и скоро забравили го напълно. Този филм, обаче, демонстрира една от големите драми на съвременния човек – животът във времева примка.
Времевата примка се създава винаги около много травмиращо събитие. Това може да е раздяла с партньор, загуба на родител, на близък, на дете, напускане на родно място по принудителен начин, т.н. Обикновено човек избира момента, в който последно е имал сигурност и е получавал любов и замива в него.
Всеки един човек, с когото съм говорил по тази тема споделя едно и също:” Аз исках на всяка цена това да се предотврати и да не се случи.”
Всички знаем, че няма по-голяма стойност от „всяката цена” и обикновено, когато човек е готов на нея, той може да постигне всичко – дори и немислимите неща. И ги постига.
Всеки човек съзнава, под някаква форма, че живее във времева примка, защото той я поддържа ежедневно с енергията си.
Така на човек не му е нужда мис Перегрин, за да създава времевата примка. Той сам я създава с цялата си енергия и цялото посвещение, на което е способен. Така тази времева примка става неговата единствена реалност.
Времевата примка може да се отнася само до една сфера, която да е блокирана в даден момент като партньорство, родителство, работа, но може и да е свързана с цялостно блокиране на живота и неговия прогрес във всяка една сфера.
Какви са позитивните усещания, когато живееш във времева примка?
- Постигаш чувство на сигурност, която извън примката ти липсва
- Има предсказуемост на събитията и винаги знаеш какво следва
- Познаваш алгоритъма на живота си
- Чувстваш се сигурен в примката, че ти я управляваш, защото обикновено не можеш да се справиш изобщо с живота си
- Ти винаги живееш в един ден, знаеш къде си сега, къде си утре, къде ще си след години – „бъдещето” ти е ясно – ти си силен!
Какви са негативните усещания, когато живееш във времева примка?
- Никога нищо не се случва и живота ви
- Всичките ти действия нямат никакъв резултат
- В живота ти няма прогрес, няма развитие, всичко е временно и винаги лесно се връща към първоначалната си форма
- Усилията са напразни, защото не водят до нищо. Ти винаги си на едно място, което ти създава в един момент чувство на безнадежност.
- Сигурността се превръща в монотонно и познато еднообразно случване. Хората си тръгват от живота ти, животът си тече, но ти просто наблюдаваш всичко от една точка.
Ще дам няколко примера, за да покажа как точно действа времевата примка и драматизма, който тя създава.
В първия пример мъж преживява неочаквана раздяла с приятелска си. Тя решава, че не го харесва вече, а той се е надявал, че скоро ще се оженят и е смятал, че е открил щастието на земята. Раздялата е толкова болезнена, че той не може да се съвземе. За да се спаси той остава в последния момент от връзката, в която още са заедно. С годините той продължава да в търси и чака все едно за заедно. Сутрин се събужда и за него те са заедно. До края на деня изживява драмата и осъзнава, че не са, но на следващия ден всичко се повтаря. Той не може да има нова връзка, защото не иска други партньори, защото е напълно отдаден на този последен момент, в който те са заедно. Той просто очаква, че този момент ще се развие напред, но това никога не става и води до още по-голяма болка. В този последен момент, в който те са още заедно той е щастлив, обичан и все още се надява на брак. Той решава да живее само в този момент всеки ден като това се отразява негативно на всички сфери от живота му.
Във втория пример жена не иска да напусне бащиния дом, когато осъзнава, че родителите искат да я отпратят. Тогава тя е на 18. Тя създава времева примка, в която остава винаги на 18 точно в момента, преди да я изгонят. В следващите 20 години в живота й нищо не се случва. Тя полага усилия да се развива, но винаги се връща към своето 18 годишно аз, което не знае и не може и всичко му предстои. На 40 години тя отново се чувства на 18 и не е постигнала нищо като развитие, защото е постигнала запазване на времевата примка.
В третия пример мъж затваря времева примка, когато е на 11 години и това е последният момент в живота му, когато семейството му е заедно и всички се разбират. За него е болезнено да продължи напред. С времето той запазва 11 годишното си аз, независимо как изглежда. Той не работи, а е издържан от партньорките си, с който не прави секс, а те веднага влизат в ролята на загубената майка. Обвиненията от страна на жените, че не е мъж на място и не може да изкарва пари и да се справя с живота, го карат да залага по интернет, защото това е било нещо, което е познавал и на 11 години. Той не разбра защо другите са недоволни от него, защото във времевата си примка той се чувства добре.
Решението:
Решението е много просто, но и много сложно. Сложно е, защото хората във времева примка, дори и да им бъде обяснено какво се случва, отказват да излязат от нея, защото те са забравили какво е да живееш в реалния свят и в него се чувстват слаби и сами. Просто е, защото личното щастие идва, само когато човек се откаже от тази времева примка, която го свързва с един отминал момент и с един мъртъв стар аз.
Човек рядко може да излезе сам от тази примка. Той има нужда от много подкрепа и много любов, докато излиза, защото ще трябва да преживее отново и то с пълна сила емоционалната болка, от която се пази. Важното е, че решение има.
