Много хора се идентифицираха с темата за времевите примки и много въпроси ми бяха зададени. Някои искаха просто да повторя информацията и ме питаха нали точно за тях не се отнася. Аз давам обща информация, а всеки един трябва да прецени за себе си до каква степен се идентифицира с нея.
- Идентифицирам се с темата, но само по отношение на любовта…
Да, това е възможно. Всички имаме някаква болезнена тема, около която сме изградили времева примка. Често това е темата за любовта. Има и хора, при които е приятелство, други, при които е само кариерата. За жалост има хора, които толкова много са се уплашили, че са спрели на едно място и са блокирали всички сфери в живота си.
От къде на къде ще излизам от времевата примка…
За жалост това е най-типичния отговор. Да излезеш от примката често означава да се изправиш пред страха си и да го преодолееш. В собствената си представа, живеейки в примката, ти си защитен, но това е една тежка илюзия, която тежи все повече и повече с всеки един ден. Страхът от излизане от времевата примка се свързва с активно отдаване на енергия за поддържането й. Това отново е избор, с който живеете.
- Не искам да изоставям младото ми аз, в което съм спрял…
Това е чудесно. Прекрасно е да бъдете млади по дух, да поддържате тялото си и да сте щастливи. Времевата примка не ви дава това. Тя задържа едно незряло и уплашено аз на 15 години, а вие вече сте на 45 и сте напълно неадекватни за възрастта и средата ви. Проблемът не е в другите, че са стари и зрели, а е във вас, че не смеете да продължите наред.
- Аз всъщност не знам откъде да започна, но много искам да изляза от примката…
Всъщност не искате, защото много добре знаете откъде да започнете – от там, от където сте спрели, а вие много добре знаете кога и къде е това. Просто имате много голям страх от това, което следва, от неизвестното и от това, което сте изпуснали.
- Аз всъщност съм си много щастлив така и не виждам защо да се променям…
Вие ли говорите или страховете ви? Ако сте толкова щастливи защо ви треперят ръцете, не можете да спите, задушавате се и имате чувство на безизходица в собствения си път и живот. Защо от години нищо не се случва в тази сфера, която се блокирали? Човек, когато е най-уплашен и уязвим, най-много се прави на силен, на недостъпен и на такъв, на когото не му пука от нищо. Страхът не е вас приятел, а е ваш враг.
Решението:
Истината е, че щом четете всичко това, вие вече сте предупредени и знаете в какво сте се забъркали. Искам да ви успокоя, че няма страшно, дори и да ви се струва, че сте в безизходно положение. Изход има. Ще ви кажа няколко истини.
- Когато сте се заключили във времето вие сте били друг човек, който е възприемал света много по-незряло и много по-страшно. Колкото по-малък сте бил, толкова по-страшен ви се е струвал света. Ако се осмелите да разгледате сега ситуацията, ще видите, че тя не е толкова страшна.
- Страхът ви кара да поддържате времевата примка, а не толкова идеята, че живеете щастливо и в спокойствие. Страхът винаги е субективно преживяване, което ако се погледне от различен ъгъл, може да бъде развенчано. Споделяйте, говорете за това, което се случва с вас и така ще можете да получите помощта, от която се нуждате.
- Сами няма да можете да излезте от времевата примка – трябва ви друг човек, който да ви даде друга гледна точка, да ви разбере и да ви помогне.
- Трябва ви и друг човек, който да ви изпълни с любов. Това обаче не е интимната любов на партньора, а човешката любов, че всичко е наред и ще се оправи и той ще остане до вас, докато преминавате през трудността.
- Ако се осмелите да развалите примката, ще разберете, че вече нищо не е такова, каквото сте си го представяли. Нито е толкова страшно, нито е толкова невъзможно, колкото си се е струвало.
Излизането от времевата примка ще ви позволи отново да сте щастливи и да не сте изолирани и самотни. Първата крачка е да допуснете човек да ви помогне – така малко ще се отворите и ще разберете, че не сте сами.
