Много хора се идентифицираха с темата за времевите примки и много въпроси ми бяха зададени. Някои искаха просто да повторя информацията и ме питаха нали точно за тях не се отнася. Аз давам обща информация, а всеки един трябва да прецени за себе си до каква степен се идентифицира с нея.

  1. Идентифицирам се с темата, но само по отношение на любовта…

Да, това е възможно. Всички имаме някаква болезнена тема, около която сме изградили времева примка. Често това е темата за любовта. Има и хора, при които е приятелство, други, при които е само кариерата. За жалост има хора, които толкова много са се уплашили, че са спрели на едно място и са блокирали всички сфери в живота си.

 От къде на къде ще излизам от времевата примка…

За жалост това е най-типичния отговор. Да излезеш от примката често означава да се изправиш пред страха си и да го преодолееш. В собствената си представа, живеейки в примката, ти си защитен, но това е една тежка илюзия, която тежи все повече и повече с всеки един ден. Страхът от излизане от времевата примка се свързва с активно отдаване на енергия за поддържането й. Това отново е избор, с който живеете.

  1. Не искам да изоставям младото ми аз, в което съм спрял…

Това е чудесно. Прекрасно е да бъдете млади по дух, да поддържате тялото си и да сте щастливи. Времевата примка не ви дава това. Тя задържа едно незряло и уплашено аз на 15 години, а вие вече сте на 45 и сте напълно неадекватни за възрастта и средата ви. Проблемът не е в другите, че са стари и зрели, а е във вас, че не смеете да продължите наред.

  1. Аз всъщност не знам откъде да започна, но много искам да изляза от примката…

Всъщност не искате, защото много добре знаете откъде да започнете – от там, от където сте спрели, а вие много добре знаете кога и къде е това.  Просто имате много голям страх от това, което следва, от неизвестното и от това, което сте изпуснали.

  1. Аз всъщност съм си много щастлив така и не виждам защо да се променям…

Вие ли говорите или страховете ви? Ако сте толкова щастливи защо ви треперят ръцете, не можете да спите, задушавате се и имате чувство на безизходица в собствения си път и живот. Защо от години нищо не се случва в тази сфера, която се блокирали?  Човек, когато е най-уплашен и уязвим, най-много се прави на силен, на недостъпен и на такъв, на когото не му пука от нищо. Страхът не е вас приятел, а е ваш враг.

Решението:

Истината е, че щом четете всичко това, вие вече сте предупредени и знаете в какво сте се забъркали. Искам да ви успокоя, че няма страшно, дори и да ви се струва, че сте в безизходно положение. Изход има. Ще ви кажа няколко истини.

  1. Когато сте се заключили във времето вие сте били друг човек, който е възприемал света много по-незряло и много по-страшно. Колкото по-малък сте бил, толкова по-страшен ви се е струвал света. Ако се осмелите да разгледате сега ситуацията, ще видите, че тя не е толкова страшна.
  2. Страхът ви кара да поддържате времевата примка, а не толкова идеята, че живеете щастливо и в спокойствие. Страхът винаги е субективно преживяване, което ако се погледне от различен ъгъл, може да бъде развенчано. Споделяйте, говорете за това, което се случва с вас и така ще можете да получите помощта, от която се нуждате.
  3. Сами няма да можете да излезте от времевата примка – трябва ви друг човек, който да ви даде друга гледна точка, да ви разбере и да ви помогне.
  4. Трябва ви и друг човек, който да ви изпълни с любов. Това обаче не е интимната любов на партньора, а човешката любов, че всичко е наред и ще се оправи и той ще остане до вас, докато преминавате през трудността.
  5. Ако се осмелите да развалите примката, ще разберете, че вече нищо не е такова, каквото сте си го представяли. Нито е толкова страшно, нито е толкова невъзможно, колкото си се е струвало.

Излизането от времевата примка ще ви позволи отново да сте щастливи и да не сте изолирани и самотни. Първата крачка е да допуснете човек да ви помогне – така малко ще се отворите и ще разберете, че не сте сами.

318471_198301916905351_198301410238735_428990_520123662_n