Слънцето преминава през знака на Водолея, който се свързва с енергията на 11 дом. Точно това е домът, който символизира осиновените деца. Това е домът както на осиновените деца, така и на доведените деца, така и на извънбрачните деца. Тази тема изисква особено внимание, защото социално е много важна, а освен това е и емоционално много болезнена. В следващите редове ще разкрия някои от очевидните скрити истини, свързани с нея.
- Има хора, които са много подходящи за осиновители. Те могат да приемат чуждото, по биологичен произход дете, и да се свържат с него интелектуално и духовно. Това са хората със силно подчертан 11 дом в рождените си карти. Тези хора нямат проблем да отглеждат децата на партньора и да изграждат качествена връзка с тях.
Тези хора не търся толкова много биологичната прилика, колкото се интересуват от духовната връзка.
Разбира се, има и друг вид хора и това са хората, които много държат, дори на всяка цена, да видят себе си в очите на детето си. Това са хората, които виждат детето си като логично проявление на собствения си аз и манифестация на собственото си его. Колкото повече прилича на тях, толкова повече го обичат. Ако не прилича на тях, често нямат силна връзка с него.
Това са хората със силно подчертан пети дом в рождените си карти. Тези хора не са добри осиновители и не трябва да бъдат подстрекавани да стават, защото като естествена реакция тя и ще отказват. Това не означава, че те няма да се научават да стават осиновители, но процесът ще е болезнен, продължителен и винаги ще има едно „но”.
- Втората голяма истина се свързва с ролите на осиновителите. Бащата получава винаги детето си и се социализира с него посредством майката. В този ред на мисли за него няма голямо и разтърсващо усещане дали е биологично негово или не, защото той свиква със собственото, точно както с осиновеното.
Проблемът при едно осиновяване обикновено се крие в жената. Осиновеното дете й показва, че вече е майка, но и постоянно й доказва, че никога няма да бъде майка. Това е драма и щастие едновременно, зависи през каква призма се погледне.
Съзнателното и зрялото решение на осиновяването трябва да започне от жената и от нейната готовност да гледа чуждо дете.
- Третата истина се свързва с това, че осиновените деца нямат равен енергиен старт с другите. Ако едно дете, което се ражда при родителите си и живее с тях, има шанса те са го обичат, да го защитават и на тази база да развият силата на аурата му и чувството на спокойствие, то осиновеното дете няма тази възможност. Сякаш се получава едно пречупване още от ранна възраст.
Дали това се вижда в рождената карта на човек – Да, има такива предпоставки.
Детето присъства в корема на майка си и е силно свързано с нея. То присъства на раждането си, на изоставянето си и на осиновяването си. То си спомня всичко, дори и тези спомени да не са активни в съзнанието му. Дори и да криете осиновяването от него, то знае, че е осиновено. За него е по-добре да знае това.
- Четвъртата истина е толкова просто, толкова елементарна и толкова болезнена. Осиновителите не са родители. Те са техни заместници и това е правилната им роля. Всяка друга роля е лъжа, може да бъде и тайна, а тайните винаги блокират живота на човек.
Осиновителите могат да бъдат приятели, възпитатели, най-обичаните хора, най-ценените, най-близките, но никога не могат да бъдат родители.
Частично вярна е и поговорката: „ Не е важно кой те е родил, а кой те е отгледал” Много важно е кой те е родил, защото ти си носител не само не неговата енергия, но и на целия му род – на дефектите, на болестите, на качествата и на талантите. Не познавайки родителите си, не знаеш откъде истински идваш. Тези, които те отглеждат, те надграждат. Въпросът е понятно ли ти е това надграждане и изобщо за теб ли е?
- В петата истина се крие и решението на проблема на осиновените. Говоря за вече осиновените хора. Те са минали през два етапа от живота си – да са изоставени и да са пожелани. Изоставени са от биологичните си родители и са пожелани от осиновители си.
За жалост много от осиновените хора остават в сферата на изоставянето и не могат да излязат от него. Това е тяхната времева примка. Сякаш връзката със света, който ги заобикаля е прекалено болезнена и те не могат да продължат напред.
Решението е да осъзнаят, че са избрани за живот и да се насочат към тези идея. Тогава сякаш ще се отворят за другите хора, за това да получават и болката ще остане на заден план. Този път от фазата на изоставяне до фазата на приемане е сложен, може да е болезнен и хората да имат нужда от помощ, за да минат по него. Това, обаче, е един от сигурните им пътища към щастието.
