Слънцето премина в знака на рибите и е време да обърнем внимание на една по-философска тема, точно в тематиката на Рибите, а именно понятието за време и за времеви планове.
Темата за времето има много интерпретации. Има много езотерични, които говорят за многоизмерно случване, където няма време, а всичко се случва едновременно, а ние просто живеем в паралелни опитности. Тази теория казва, че линеалната представа за времето е създадена, за да можем ние да се ориентираме по-добре като събития и като случки и да можем да подреждаме това, което ни се случва от перспективата на човешкия ни живот. Именно тази линеална представа- че има минало, настояще и бъдеще е приета за масова употреба и се популяризира. Това не означава, че най-популярната теория е най-правилната.
Преди време се смяташе, че миналото е безвъзратно отминало и няма защо да се връщаме назад. Това е поредната заблуда, която много се харесва на хората, особено на тези, които имат какво да крият в миналото и имат събития, за които не искат да си спомнят. Миналото присъства в живота ни постоянно и то не само в този живот, но и в бъдещите такива, особено ако има събитие, което искаме да загърбим и забравим.
Нищо в живота ни не се случва само, за да ни тормози и да ни прави нещастни, а ние да се вайкаме от клетата си съдба. Всичко се случва, за да ни научи не нещо и да има духовно израстване. В този ред на мисли всяко едно събитие трябва да бъде изживяно, осмислено и да се извадят правилните заключения от него. Едни от най-трудните събития са свързани с родителите. За пример ще дам осиновяването. Това, че в този живот сте осиновени и намирате, че съдбата е била много несправедлива към вас, всъщност е едната страна на монетата.
Това, че сте лишени от родителите ви, ви прави свободни, независими и ви дава възможност да сте точно това, което искате да бъдете. Дали душата ви не се е стремяла точно към тази опитност?
Миналото може да бъде променено като е осмислено по нов начин и видим какво позитивно ни е дало и на какво ни е научило през призмата на времето.
В духовен план всичко е ценно и важно и ни носи ценно познание за света и за самите нас. В духовен план ние натрупваме познания, които използваме в животите си, за да помагаме на себе си и на другите хора. Това, че в дадени епохи се раждате гении, не е биологичен феномен, а просто душата, в редица животи, е трупала опитност, която се манифестира като гениалност в даден живот. Това са отнася както до Моцарт, така и до Тесла, така и до семейство Кюри.
Разбира се, има и друг план. Нарича се „истинския живот”. Това е социалният модел, който ни е представен за правилен и се акцентира над телесната ни същност. С други думи се рамките един живот от раждане до смъртта и се смята, че извън това тяло, тук и сега, няма повече. Да, това е по-лесният за манипулация живот. Смятайки, че живееш тук и сега, можеш да грешиш, да си циничен и егоистичен, защото има само един живот и ти трябва да получиш всичко от него. В действителност никой не е дошъл да получи всичко на живота. Дори тези нещастници, които са получили повече, от колкото могат да понесат, са били прекършвани от живота и унищожавани. Никой не може да понесе енергията на всичко.
В този ред на мисли миналото постоянно присъства в живота ни и иска да бъде забелязано и осмислено по нов начин. Ако изградите цялата си представа за любов и взаимност на базата на първото ви романтично отхвърляне на 11 години, вие можете да сте краен самотник, отказал се от любовта. Ако, обаче, погледнете на това събитие, когато сте на 20, вие ще го осмислите по нов начин и дори можете да му се присмеете. На 11 години ще смятате, че това е краят на света и никога няма да се доверите на друг човек, но на 20 това ще бъде просто една опитност, през която сте минали. Така миналото може да бъде променено чрез промяна в отношението към него. Тази промяна се отразява и на настоящето.
Настоящето и решенията, които взимаме, са това, което определя бъдещето ни. Ако решите да отдадете живота си основно и само на кариерата сега, то след години ще имате отлична социална реализация и много социални успехи. Може би няма да имате нито духовен живот, нито семейство, но просто в момента на избора, не сте избрали тази опция. Би било и странно да се чудите защо нямате това, което не сте избрали.
Настоящето е тук и сега и ако не го приемем, ние бягаме и се крием от живота си. Важно е да можем да кажем „Да” на настоящето си.
Бъдещето започва сега, не утре, не в понеделник, не другата седмица, а точно сега с решенията, които взимаме.
Животът ни на земята е училище за безусловна любов. Ние слизаме на земята, за да трупаме цялата палитра от емоции – както негативните, така и позитивните, защото в духовен план всичко е ценно.
Тук следва да се спомене и поредната очевидна, но скрита истина. Ние не сме тела, които имат души, а ние сме души, които имат тела. Душата остава, тялото се сменя. Духовният живот е с основата, а не телесния. В духовния живот има само един път към личното щастие и той преминава през истината за самите нас. Когато сме в хармония със себе си, тогава ние сме истински щастливи, независимо къде се намираме и с кого.
Toчно по този начин ние се наслаждаваме и на времето си, защото то ни е приятел, а не враг.
