Част 1
Говорейки постоянно за любовта, за силните чувства и за видовете привързаност, често забравяме за едно от най-силните чувства – това на омразата. Тя често е много по-мощна като влияние и сила от самата любов. Това се дължи на факта, че омразата е другото лице на любовта, но някак си е много по-интензивна, защото при нея има и редица трудни чувства и неотработени емоции.
Любовта се свързва с хармония, с емоционален уют, с приемане, както и с компромиси. В астрологичен план има два знака, чиито негативни проявление, показват другото лице на любовта. Това са знаците Овен и Скорпион. В негативното си проявление Овенът е циничен егоист и агресор, който се налага и доминира, а така убива баланса в една връзка. В негативното си проявление Скорпионът е циничен, емоционално нестабилен човек, лесно поддаващ се на мании и обсебване, още по-често от негативните емоции. Именно хората, които имат силно представени знаците Овен и Скорпион в картите си са по-склонни да изпадат в ситуации на омраза.
В следващите пет точки ще се опитам да повдигна завесата над това така силно чувство, което изпитваме ежедневно, но някак си остава като теми табу в съвременното общество. От една страна обществото се бори срещу омразния начин на говорене и декларира, че не толерира омразата, но тя продължава да си съществува и се развива бясно.
- Омразата съществува там, където няма любов. Това са хората, които не се чувстват приети, обичани, харесвани и разбрани. Това може да е тенденция, която се свързва с родителите, със социализацията, но- най-често с чувството на омраза към самия себе си. Омразата винаги се базира на любов. Не можеш да мразиш някого, когото не обичаш. Просто си забравил какво е любов или този начин на обичане, който ти е бил показан, не е твоя, не се идентифицираш с него и не смяташ, че е правилен.
Една от най-важните мисии да се родим на земята е възможността да изпитваме емоции в човешки тела. За мъдрата ни и балансирана душа всички емоции са ценни и важни. Тя има нужда както от това да обича, така има нужда и от познанието за омразата. Поради тази причина хората, които не намират любовта в себе си, винаги се насочват към по-лесното за тях силно чувство – това е чувството на омразата. Тя винаги показва, че този човек има огромна нужда от любов, но и не знанието как да я намери, постигне и задържи в живота си.
- Омразата винаги започва от теб самия. Изказването, че човек мрази всички често означава, че мрази основно себе си. Тази истина се базира на факта, че всички хора, ситуации и моменти в живота ни са отражение на нашия вътрешен свят. Ако в нашия вътрешен свят няма омраза, то няма как да в проектираме в заобикалящия ни свят. Тя просто няма да присъства под никаква форма.
Омразата е особено силна като преживяване, защото носи в себе си гняв, страх, ярост, бунт. Ако се хване в правилния момент, тя може да бъде дори много полезна в живота ни.
- Омразата също може да бъде мотив за позитивна промяна. Всяка една интензивна емоция в живота ни иска да ни насочи вниманието към нещо, което е ценно и важно за нас, но ние не го виждаме. Същото се случва и с омразата. Докато сме в пика на емоцията, ние сме много чувствителни, много отворени за преживяване. В този момент можем да стигнем до ценни моменти на откровеност към самите себе си. Ако съумеем след преживяната силна емоция да седнем и да анализираме себе си, ще можем да открием много истини, които не можем да видим, когато сме в нормално състояние. Когато сме под силен афект и не изпитваме толкова силна емоция, ние сме много по-първични, истински и откровени. Такива сме и като обичаме и като мразим.
- Омразата може да бъде и много объркваща. Често тя създава илюзията, че си силен. В нас има както любов, така и омраза. От нас зависи към коя страна от себе си ще погледнем и ще активираме. Много хора избират това да е омразата. Тя им създава чувството, че са силни. В омразата си те са груби, цинични и агресивни. В действителност, обаче, те искат да бъдат разбрани, обичани и приети. Това е чувствителната им част, която, обаче, остава не разбрана, не могат да я покажат, остава невидяна. Хората приемат тази част от себе си за слаба, а именно тя се свързва нежността, любовта и способността ни емоционално да се обвържем.
Когато изпитваме омраза, то ние и това привличаме. Дори и да имаме партньори през периода, в който мразим, то връзката ни ще се основата на някаква обща омраза. Тя може да е към друг човек, към друша хора, дори можем да бъдем с някого, който толкова мрази себе си, колкото и самите ние се мразим. Да, ще сте силно свързани с този човек, но не по позитивен начин, а по разрушителен.
- Омразата е още по-силна енергийна връзка от любовната. Любовната връзка е крехка, изисква внимание и от двете страни, нежност, топлина и деликатност – тогава и тя се отплаща на хората по този начин като им дава тези качества. Любовта, обаче, трябва много да се пази, защото лесно може да се превърне в омраза. Стигне ли до тази форма, тя става още по-силна. Омразата към даден човек може до такава степен да завладее живота ви, че да се превърне в страст, в лудост и в обсебване. Дори в един момент да разберете, че животът ви се базира на омраза, то няма да искате да я оставите, защото това е страст, това е разстърсваща емоция, без която вие няма да сте цялостни. Освен това изпитвате и страх, че няма да можете да намерите любов.
Този сценарий е примамлив, но и много тежък и много разрушителен. Човек рядко може да излезе сам от него. Затова не се страхувайте и срамувайте да поискате помощ. Вие не сте сами през това, през което преминавате.
Част 2
Периодът на ретроградната Венера повдигана много въпроси, свързани с любовта и със способността ни да се обвързваме емоционално с другите.
Вече споменахме за другото лице на любовта – омразата и за илюзорната представа за сила, която ни дава. Тази сила много активно ни отделя от способността да се доверим на другите, да ги приемем и да ги обичаме. В действителност омразата реално представлява слабост на личността, зад която се крие копнеш да си обичан и приет.
Какво обаче ни пречи да обичаме? Това е егото в неговата необработена форма. Егото е като малко дете, то иска да получава, да е харесвано, да е ценено, да е в центъра на вниманието, да му се възхищават, но то да не дава. Всъщност то иска да дава и това е себе си в целия си блясък. Хората със силно его винаги търсят някаква ярка форма, под която да се изразяват в социален план. Често това са артисти, политици, хора, които изграждат активен социален и медиен образ. Често сме чували, че животът с актьор е много сложен, защото между партньорите винаги се намира егото и суетността на актьора, а партньорът сякаш винаги остава на заден план.
Редица връзки, обаче, се реализират на базата на егото на единия от партньорите. Какво се случва с другия? Под една или друга форма той се обезличава, той отстъпва пред егото на другия. Някои хора наричат това компромиси, но реално това е едно грубо нарушаване на баланса в една връзка и винаги тази тенденция води до много голямо напрежение и недоволство. Ако те не могат да бъдат ясно изразени, често се реализират като физически или емоционално болести от хроничен характер.
И тук пак се връщаме към основната идея – няма как да обичаш другите, ако не обичаш себе си. Самият живот е едно партньорство между душата и тялото. За да сме щастливи трябва и двете да са щастливи. Затова съществуват любовта и секса – едното задоволява духовните ни нужди, другото физическите.
Да обича човек себе си, означава да зачита нуждите и желанията както на тялото, така и на душата си и да поддържа баланса.
Да сме добри партньори с другите преминава през умението ни да сме добри партньори на самите себе си.
Периодът на ретроградната Венера ни показа, че проблемите ни не са с останалите хора, а са си наши и те просто ги отразяват. В този ред на мисли ние трябва да сме благодарни на всички, които влизат в живота ни, защото те играят ролята на показалец, който ни сочи правилната посока, независимо дали ще стигнем до там по лесен или труден начин. Самите представи за лесно и трудно са крайно индивидуални и субективни.
В крайна сметка, ако някой ни пречи да обичаме, това сме самите ние. Често губим връзката със сърцето си, с нуждите и желанията си. В такива моменти се чувстваме празни. Ако се чувствате така, просто не продължавайте напред, а спрете, огледайте се и се посъветвайте, защото на всеки може да му се случи да се загуби и да попита за пътя.
