Намираме се в един от последните магични моменти за тази година, Зимното Слънцестоене. Това е най-дългата и тъмна нощ в годината, когато слънцето се скрива за да изгрее отново. Това е време на преход, на голям енергиен преход. Тази година преходът е много по-силен и сериозен от преди.
През изминалите години бяха споменати редица важни преходи, които бяха тълкувани като края на света. Всички се смееха и се подиграваха на тази информация, защото я възприемаха буквално. Очакваха да се появи говорителката по телевизията да обяви края, земята да гръмне и всички по график да умрем. Ето, че не стана, ето, че това са глупости.
Всъщност стана. Старите светове умират постоянно, за да се раждат новите и това става естествено, леко и лесно и без фанфари. Буквално си лягаме в една реалност и се събуждаме в друга, в друг, нов свят.
След зимното равноденствие нищо не е същото. След тази нощ слънцето се ражда отново, то излиза от мрака , за да ни дари със светлината си.
Зимното слънцестоене е времето на най-дългите сенки в буквален и в преносен смисъл. В преносен смисъл това означава, че много осезаемо ще можем да видим сянката си, нашата тъмна страна, да я усетим, да я разберем и когато сме готови да се справим с нея. Това е идеалният момент да видим тъмната си страна и да се престрашим да се изправим пред нея и да я излекуваме.
В момента ситуацията е много по-сложна от гледна точка на енергията, която протича. Предстои ни съвпада на Сатурн и Плутон и може би някои вече усещат мощната енергия на това събитие.
От знака на Стрелеца, символизиращ разума и лекотата на случването преминаваме в знака на практичността и мъдростта символизиран от Козирога. Очаква ни не само ново календарно, но и ново енергийно начало и именно мъдростта, отговорността и практичността на Козирога ще ни помогнат да преминем по-леко през него.
На този ден се оттласкваме от тъмнината и се насочваме към светлината във самите нас. Светлината която символизира познанието и мъдростта. Пожелавам на всички да минат мъдро и осъзнато през този преход.
Помнете, че светлината винаги побеждава, така както слънцето се ражда, отново и отново всяка година и не спира да осветява цялата земя.
