Скъпи приятели,
Приключи първата група, която се осмели да започне прехода към себе си. Сърдечно благодарен съм на всички за доверието и за отличните резултати, на които всички бяхме свидетели.
Заключенията, до които достигнахме са тъжни – хората нямат връзка със себе си, някои никога не са имали, а други дори не знаят какво означава това.
Енергията на родовата система понякога е толкова силна, а нашето желание да сме лоялни с нея още по-голямо и в този процес просто завинаги забравяме за себе си.
Защо казвам „забравяме“? Защото, когато се родим, ние много добре си спомняме кои сме и за какво сме на тази земя. Родовите и семейните програми, изпълнени със страхове, обаче, се включват след това и ние забравяме кои сме, започваме да вярваме на страховете на другите и на тяхната представа за нас, а с годините толкова сме се отдалечили от себе си, че изобщо не си спомняме, че някога сме имали представа.
Какво се случва тогава? Тъй като сме изградени само на базата на представите на другите и на очакванията им за нас, ние ги следваме, без да усещаме дали те са наши, дали ни радват или не.
Момчето жертва целия си живот за да стане успешен адвокат и да угоди на майка си и постигайки това, го залива един студен душ. Той е най-успешният адвокат, но това не е каквото той си е представял, то не го радва, отчайва го, обезсмисля живота ми. Точно така- това повече радва майка му, защото това е нейната мечта, но и тя е тъжна, защото синът й е постигнал това, което тя не е. И е нещастен! Как си позволява! Ако тя беше на негово място…неблагодарник…иска да убие майка си ли?… Да, но тя не е на негово място и никога няма да бъде. А това, че той е реализирал нейната мечта не я прави нито нея щастлива, нито него. Защото тя трябваше да му помогне да е себе си, но и той не успя и тя също.
Момичето се е омъжило за подобие на баща си и е на път да повтори нещастната съдба на майка си. Тялото й отказва да се репродуцира, отказва да роди на този мъж. Помага й женската интуиция, сетивността й. Тя, обаче, се отглежда в очите на другите и се вижда като провал, който не може да бъде жена. Тя не харесва този мъж, който прилича на баща й, който е тормозил майка й, но този модел й е познат, познава го добре, превърнал се е в навик, а навика е удобство, дава спокойствие.
Затова момичето решава да се само накаже като мине през тежки процедури за забременяване, с които да угоди на очакванията към нея, пък са й казала и че й предстои да се срещне с детето си – най-голямото щастие. След много мъки и години унищожителни процедури към собственото си тяло, тя има дете. То е момче, прилича на баща й, на мъжа й. Тя вече има дете, угодила е на другите, но на тях не им пука, те не я обсипват с това внимание и одобрение, с което е очаквала. Сама е с детето, а не си го е представяла така, дори не вижда детето като най-голямото щастие, но не може да го каже, защото ще е отхвърлена от другите майки.
През цялото време тази жена е усещала, че с друг мъж и с друга възраст е можела да има дете много по-лесно и да е щастлива, но не си го е позволила, защото се е оформила от очакванията на другите за себе си и не е искала да чуе себе си, защото я е било страх, че ако е себе си, няма никой да я обича.
Когато си себе си, ти обичаш себе си – радваш се на всичко, което ти се случва, защото си е твое и е важно за теб! Изпълваш се с любов, заразен си с тази любов и хората искат да я споделиш с тях!
Когато човек не е себе си, той търси истината в социалния модел под максимата : “ Каквото за всички, това и за мен“. Когато не си себе си не знаеш какви са качествата ти, какво искаш, какво обичаш, а слушаш това, което ти казват, че трябва да бъдеш, че трябва да харесваш и да обичаш. И ти го постигаш, и то не те радва и искаш просто животът да мине по-бързо…
Когато не си себе си, тогава си много уязвим. Когато ти кажат, че нещо от социалния пакет не е за теб, тогава се чувстваш посечен, иска ти да виеш от болка. „ Как така няма да имам партньор, деца, къща, кола, телефон, екскурзия, как така няма да съм шеф, как така няма да съм богат??? Как, как? Често тези въпроси се задават от хора, които очакват това да им се случи. Хората, които имат цел, знаят кои са и какво искат, просто си поставят цел и вярват, че ще е изпълнят. Другите се надяват, защото надеждата е най-противният наркотик на 3Д живота. Надеждата те кара да чакаш, а да не действаш.
Хората искат, искат, но не знаят това, което искат каква цена има, не ги интересува. Получат ли така желания си пакет, те го отварят и са изненадани, че не е това, което са очаквали. А това, което са очаквали е конструирано на мнението на другите. Логиката го подсказва!
Как можете да разберете дали нещо е за вас? Интуицията го подсказва. Като усетите дали е за вас. Вашето подсъзнание е информационен канал, интуицията ви също, както и емоциите ви. Връзката със себе си започва с това да усетите себе си и всички компонентни, които го съставят. И това не са майка ви и баща ви, които а просто ваши треньори в живота, а това са вашите лични елементи – тяло, душа, съзнание, подсъзнание, емоционален свят. Когато умеете да усещате тези елементи, няма да ви е необходимо да имате нужда от мнението на другите.
А вие имате нужда от това мнение, защото се опасявате да не сте сами, да не ви изоставят и да не ви изолират. Затова вие, като истински палачи на себе си, веднага си го причинявате на себе си, за да няма как друг да го направи и да ви нарани. Вие избирате самотата на това никой никога да не ви вижда, избирате социалната маска, с която да е харесате на другите и сте всички заедно сами в самотата си, потопени в страха, че ако някой покаже себе си, няма да бъде обичан.
Когато човек е себе си той е завладяващ, уникален и интересен. Тогава той има какво да каже и на хората им е интересно да го слушат.
Уникален в наше време е синоним на напълно еднакъв с другите, потопен в единствения модел за приемлив външен вид и поведение и говорещ това, което се очаква. Реално „уникален“ се е превърнало в безличен, но има елемент на възхита, че така добре е постигната целта.
В моята работа аз се обръщам към реалния уникален процес, в който човек се свързва с истинската си, уникална и различна същност, свиква с нея, приема я, обича я и има възможността да я покаже на света по един положителен начин.
Сами знаете, че моята работа е особена и не носи в себе си масовия елемент. Хората, с които работя, винаги са усетили, че това е техният метод, свързали са се емоционално с него и усещат, че е правилният за тях. Хората, които подхождат към работата ми от чисто любопитство и с палавото:“ Чакай да го видя този какво ще ми каже на мен и дали ще ми познае!“ винаги са разочаровани.
Обръщам се към вас, който нямате търпение да бъдете себе си и да извървите отново пътя към себе си. Вие ще направите този преход сами, но аз мога да ви помогна пътят да ви е по-лесен, ясен и кратък. Ако усетите себе си в написаното, то ще се радвам да работим заедно. Нямам търпение да се запознаем!
Хули Леонис
