Изключително щастлив съм да ви споделя, че достигнах до един от най-важните моменти в моята кариера. На базата на изминалите години, посветени на групова работа, достигнах до готовността да ви представя един от най-важните енергийни процеси – Напускането на 3Д.
Усещате, че от много време енергетиката около нас се променя и животът сякаш ни кара да вървим напред и да излезем от редовното ни състояние на застиналост, която често се определя като спокойствие.
Енергийният модел 3Д е все още ценен за много хора и това са хората, които все още нямат добър вътрешен ориентир. Те имат нужда от външна рамка и именно 3Д им я дава. Има и други хора, обаче, които отдавна са израснали модела на колективната истина, наречен 3Д и имат огромна нужда да творят живота през сърцето си, базиран на собствената си истина и свободна воля. За тези хора е време да преминат в пространството на 5Д.
Реално преминаването не е физически процес, а е по-скоро процес на ново осъзнаване на реалността. Това е една различна гледна точка към света и живота, която обаче ни прави по-силни, защото вече сме по-свободни.
Трябваше ми известно време да усетя откъде да започне този процес на напускане на пространството на колективната истина ( 3Д) и преминаване в пространството на свободната воля (5Д). Това не означава, че ние няма да съществуваме повече в 3Д нормата, напротив – тя си остава ценна, особено когато ни се налага да общуваме с хора на различна, по-ниска вибрация от нас.
Идеята е по един осъзнат начин да можем да се включваме в този модел, когато е полезен за нас, но и по същия осъзнат начин да се изключваме от него, когато усещаме, че ни ограничава и не ни кара да се чувстваме добре.
Темата за началото на процеса дойде сама. Ще ви дам малко повече информация. Моделът на колективната истина ( 3Д) има нужда от своите механизми за действие. Основният механизъм са страховете. Когато те бъдат активирани, личността става напълно неадекватна и се връща към животинската си природа на оцеляване, рационалното е замъглено, а няма и никаква връзка с интуицията. По тази причина страховете трябва да бъдат активирани още в най-ранна детска възраст.
Детето се ражда свързано с божествената си същност, с пълната осъзнатост за мисията си и за важността си в родовата си система. То носи тази информация много чисто докъм 3та година, когато обикновено проговаря добре. След това тази информация отива в подсъзнанието. Детето се сблъсква с колективната истина, която дава оценката какво е да си добро дете и какво е да си лошо.
- Лошото дете е това, което силно отстоява себе си, а доброто е това, което доброволно се пречупва и се вписва лесно в колективния модел.
- Доброто дете е поощрено да продължава да е такова, а за лошото се намира начин, по който да бъде пречупено. Често това става със заплаха от страна на родителите, че няма да го обичат. Понякога има и конкретни, травмиращи събития, които прекършват волята. Всичко това става между 4-6 година на човек. Над 90% от хората биват пречупени в този период от живота.
Какво се случва след това? Личността продължава да се развива, да гради кариера, семейство, да получава социално и лични успехи, но винаги остава един фрагмент, който е пречупен, който си е останал на 4-5 години. Именно този фрагмент много силно и остро реагира на страховете. Именно той ни държи към детското, неосъзнато, към момента, в който сме загърбили себе си в името на колективната норма, за да ни обичат.
И така – дори да сте човек с много успехи и усещане за сила, ако това малко, уплашено дете не бъде видяно и излекувано ( много често да бъде излекувано е равно на да бъде видяно), вие винаги ще бъдете свързани към един много уплашен и неадекватен фрагмент от вас, който ще ви прави манипулативни, стресирани и неуверени.
Усетих, че това е началото на излизането от пространството на 3Д – момента на замръзването и детската травма. При някои травмата е свързана с отрайващия момент на осъзнаване, че ако бъдеш себе си, няма да си обичан. При други травмата е свързана с насилие, с раздели на родителите, със събития, които са се случили във външната среда. Една от най-големите травми, който се случва още преди първата година е осиновяването, разделянето от майката или цялото семейство.
Но нека не бъдем прекалено драматични. Всичко в живота е неутрално. Въпросът е как ние го виждаме. Няма нито едно крайно позитивно събития, което да не носи елемент на негативно и обратното.
- Бракът с най-любимият за вас човек е празник на любовта ви, но и раздяла със свободата ви.
- Смъртта на родител е неописуема болка и врата към личностната свобода. Същото е и с травмата. Тя не е само негативна. Много често тя е била определена за травма от външен фактор – мнението на другите, а понякога оценката, че едно събитие е травмиращо идва от вашия аз на 4-5 години и за него то е било травма, но вече не е.
На първата стъпка от процеса на излизане на пространството на колективната истина и насочване към пространството на свободната воля, ще обърнем внимание точно на тези две неща – моментът на замръзване в детството, както и на детската травма, която ни държи, като котва, към един незрял момент, но той оказва влияние на настоящото ни аз като го плаши и го прави неуверено и неадекватно.
В процеса ще бъдат използвани честотите, с който работя, за да го направят по-мек и щадящ, но едновременно с това ще бъде категоричен и полезен.
Това е само първата стъпка от едно вълнуващо пътешествие. И тук винаги ми хрумва практичния въпрос:“ За какво ми е всичко това?“ Отговорът е лесен: за да се чувстваш добре в кожата си, за да не си неадекватен, за да опознаеш и приемеш собствената си истина, а това ще ти върне личностната сила, а всичко това ще те свърже отново със себе си и със собствения ти живот, а всичко това е дефиницията за щастие.
И отново – вярвам, че тези хора, които усетят, че това събитие е за тях, ще присъстват на него. Това е само първата крачка от един път, който ще извървим заедно.
