Усещам, че съм в етап от работата ми, в който мога да започна да споделям познанията си по нов начин. Този начин може да е курс или обучение. Разбира се, при мен всичко е различно от установената норма, затова и самото обучение няма как да е класическо. Може би е невъзможно нещо некласическо да се предаде по класически начин, а може и да е възможно. В този процес на чудене съм.
След провокираната дискусия, която се случи в канала ми в Телеграм, бих искал да споделя впечатленията си. Те са и гениални и много прости. С две думи – топлата вода е вече открита.
Най-важните теми, с които искам да работя и усещам като най-важни за хората в момента са две и аз вече, от години, ги развивам постепенно. Това са: връзката със себе си и излизането от пространството на колективната истина 3Д.
Всъщност тази дискусия ме накара да се завъртя в кръг и да разбера, че аз съм на пътя на истината, просто тя е много болезнена за почти всички хора и те се опитват да не гледат към нея, а аз се опитвам да им угодя като родител на малко дете, което не иска да ходи само и не иска да се храни само, а родителят се опитва да му разиграва цирк, за да го придума.
Всъщност аз не мога да ви придумам да изберете да се свържете със себе си, нито мога да го направя по отношение на излизането от 3Д. Аз мога да ви споделя моите ресурси и познания, които да ви помагат, но не мога нито да взема решението вместо вас, нито да извървя пътя вместо вас.
Защо никой не иска да е себе си? Прочитайки този въпрос, почти всички могат да скочат във възмущение и да кажат – „ Ама как така, всеки иска, освен това аз съм напълно себе си, обичам се и се приемам и съм простил на родителите ми и съм в пълен мир и покой и всичко ми е наред, все пак от 20 години правя духовна работа“ И това е лъжа!
Това е голямата лъжа на 3Д модела – правиш, значи не си мързелив, значи действаш, значи постигаш, значи има резултат. И целият процес минава през главата. Вие мислите, премисляте, контролирате, действате – това е основната на 3Д модела.
Защо моят метод е толкова страшен, неприятен и неразбираем? Защото аз ви подканям не да мислите, а да усещате. За Много менталните хора, тези с висок интелект е най-трудно. Те са толкова мислещи и толкова парализирани по отношение на чувстването, че те дори имат ментален конструкт какво е емоция, както е чувство, какво е интуиция. Реално те живеят в самозаблуда, която да измислили, просто за да не чувстват, защото ако чувстват ще им се разпадне цялата система на контрол, който упражняват в живота си и на който са научени, защото в основата на 3Д модела има контрол.
Основните състояния на живот в 3Д нормата са самозаблудата и надеждата. Като, нека да се посмеем, това са положителните измерения на 3Д живота
Хората не искат да са себе си, защото:
- нямат представа какво означава това
- ужасяват се, че ако са себе си, ще бъдат обявени за егоисти и отхвърлени
- в рода им има забрана да си себе си – никой в рода не е бил себе си
- ужасяват се, че ако са себе си ще бъдат обявени са черната овца, за различни и това ще доведе до отхвърляне
- нямат доверие на себе си
- ги е страх да поемат отговорност за себе си
- са уплашени от себе си
- мразят себе си, без дори да го познават
- в свят, в който никой не е себе си е страшно да бъдеш себе си
- са мързеливи и не им се полагат усилия. Това са хора, които обичат да казват, че се носят по течението и каквото дойде
- няма да се впишат в 3Д модела. Ако бидейки себе си предполага да не искаш връзка, кариера, деца, брак, това би било много страшно за човек, защото се губи и не знае какво да иска извън менюто на 3Д модела.
Хората искат да са себе си, за да са:
- свободни
- живеещи в собствената си истина
- осъзнати и добронамерени
- приемащи
- истински спокойни и в мир със себе си
- щастливи по собствения си начин
- да използват свободната си воля, за да вървят по собствения си път
Може би, прочитайки тези неща и вие си казвате, че сте от тази хора. Нека да го обсъдим.
Много хора не искат да са свободни, защото нямат представа какво да правят с тази свобода. Туй като повечето хора постоянно живеят в ограничения, те мечтаят за свободата, но за тях свободата е равна на море в Гърция по време на годишната отпуска. След това, ако получат повече свобода, могат да се объркат.
Много хора не искат да са щастливи ,според собствените си разбирания, защото те може да не съответстват на тези на другите, като основните други са родителите. „Как така няма да искаш да родиш внуци на майчицата си?“, „ Как така няма да искаш да си пионер в работата си и да покрояваш върхове?, „ Как така ще живееш под наем цял живот?“, „ Как така не искаш да се жениш? – Че кой прави така, ти си луд/а/!
Луд означава различен, а различен от кого – от представата на родителите, която те имат за вас. Много хора не искат да разочароват родителите си и живеят по тази представа, а не по собствената си. Така хората се отдалечават от себе си, от собствената си истина и от собствената си представа за щастие и се опитват да се вместят в чужда, да се усмихват престорено, но едновременно с това да не могат да противодействат на този процес.
Малко хора знаят и усещат, че имат свободна воля. Не става въпрос за това, което ви е казано, че е свободна воля, а това често е сведено до избор от две неща, а за това да усещате и да знаете, че можете да изберете всичко. Да имаш свободна воля и да знаеш как да я използваш те прави силен, а за останалите е страшно да си силен.
Кои са останалите, кои са другите? За повечето хора това са само и единствено родителите, през чиято призма те виждат света. Мотивацията са родителите, независимо дали се повтаря техния модел доброволно или цял живот се бяха от него, като тук той се повтаря недоброволно. Някак си масовия човек не може да се види като личност, различна от родителите. А зад родителите обикновено седи цялата родова система, която ни обуславя по един категоричен начин.
В енергиен план няма минало, настояще и бъдеще. Ние съвместяваме тези планове постоянно. За минало се приема родовата енергия, която ни конструира. Тя може да е такава пречка пред това да сме себе си, че никога да не получим дори и най-малката представа какво значи това. Няма как да се продължи напред, дори да се достигне до настоящия момент, ако не се получи едно здравословно разкачване с родовата система.
Няма как да правите планове за светло и щастливо бъдеще, ако настоящето ви е нещастно и непоносимо. Непоносимото настояще води до непоносимо бъдеще.
До какво заключение съм стигнал. Ние сме съвкупност от много части. Ние сме конструирани от родовата ни система, от родителите ни, от всички избори, които сме и не сме направили. В нас има част от родовата система, от майка ни, от баща ни, но има и една автентична част, която се казва себе си. Бих искал моята работа да е насочена именно към тази част – всеки да може да усети себе си и да му позволи да расте. Целта е да порасте толкова много, че да стане над 70%. Тогава всички останали части ще са като украшения на себе си, а няма да захлупват себе си.
Едва когато човек е себе си, само тогава той може да премине в пространството на свободната воля и да бъде щастлив в собствената си кожа, а това е именно дефиницията на :“ Какво означава да си себе си?“
В края на всичко написано и след активната главоблъсканица, през която преминах, може би пак направих кръг и стигнах до заключението, че правилният път в работата ми е намерен и това са събитията, в които всеки може да усети себе си и да преживее енергията по своя автентичен начин.
Може би това е обучението, което аз мога да предложа, а именно – да дам пространство на всеки да се опита да бъде себе си.
И все пак – главоблъсканицата продължава. Благодаря ви, че участвате в нея!
