This post is also available in:
Защо темата „да бъдеш себе си“ се разбира толкова трудно? Поради простата причина, че хората, които не са научени да изследват себе си, много естествено си казват: „Какво означава да бъда себе си? Аз какво съм, ако не съм себе си?“.
Отговорът е, че повечето хора са това, което другите очакват от тях, защото никога не им е било позволено истински да се свържат със себе си и да разберат кое е тяхно.
Например човек може да не е роден да бъде партньор или да бъде родител, но социалната рамка и очакванията да бъдат толкова силни, че за него да е ужасяващо и дори немислимо да допусне, че може никога да не бъде родител или партньор.
Просто защото това се очаква от него. Понякога целият процес дори не се случва, независимо от усилията му, защото истинската му същност има свои механизми за самосъхранение и продължава да се съпротивлява.
Затова много хора се страхуват от работата с душата си, която някои наричат духовна работа. Всъщност това е работата със себе си. Могат да ви научат да ходите, да тичате, да говорите, но това да познавате и усещате себе си, както и да владеете себе си, е познание, на което почти никой не ви учи. Когато започнат процес на психологическа или духовна работа, много хора усещат, че трябва да се променят, и точно тогава се отказват, защото промяната им изглежда невъзможна.
Промяната обаче е третата стъпка от един процес, в който много често не познаваме първите две.
Първата стъпка е да разбереш себе си. Това се случва, когато се спреш и се замислиш какво се очаква от теб, какво ти очакваш от себе си и какво действително би те направило щастлив. В някакъв момент може да разбереш, че почти всичко, което правиш, е свързано с удовлетворяването на очакванията на другите и че никога всъщност не си разбирал какво означава да бъдеш себе си. Това може да бъде разочароващо, но е и освобождаващо, защото точно тогава може да започне истинският процес на себепознание.
За да се убеди човек, че е хубаво да бъде себе си – познание, което не е ясно, а дори и достъпно за повечето хора, трябва да се пазариш с него и да му кажеш какво ще получи, когато бъде себе си. Всъщност краткият отговор е – щастие и уют в собствената кожа. Ако смятате, че ги имате, то или сте извървели всички стъпки и сте напълно себе си или живеете в пълна заблуда, но и в двата случая сте на място, която няма нужда от промяна и можете да останете там щастливи.
Най-сложната точка, при която много хора спират, е приемането на себе си. Да приемеш, че си такъв, какъвто си, да видиш позитивите и негативите си и да разбереш, че е много по-добре да развиваш собствените си позитиви, отколкото да се опитваш да изграждаш някакъв образ, който изобщо не притежаваш. Този образ може да бъде професионален, личен, партньорски или родителски. Ако нямаш този образ в себе си, а се опитваш цял живот да го реализираш, това може да се превърне в огромна драма, която постепенно да съсипе душата ти.
И чак когато разбереш себе си и се приемеш, идва моментът на промяната. Тогава според мен абсолютно всеки човек би поискал да промени нещо в себе си поради простата причина, че животът е промяна.
Когато вече знаеш кой си и си способен да приемеш това, което си открил, можеш да видиш и какво искаш да развиеш, за да живееш по-щастливо и по-хубаво в собствената си кожа.
