Описание
С черен хумор, директен език и болезнена откровеност текстът превръща градското ежедневие в сцена, а обикновения човек – в огледало на колективните ни илюзии.
Това е пиеса за гледането и виждането, за ролите, които играем, и за момента, в който прозрението идва не като спасение, а като освобождаване.
